От кюбикълс към преживявания – отговаря ли вашият офис на реалностите на XXI-ви в.?

Както организациите, така и офисите, в които работим, преминаха през няколко трансформации от появата на „белите якички“ в началото на XX в. В настоящия блог пост ще разгледаме еволюцията на офис дизайна – откъде сме тръгнали, къде сме сега и, най-вече, накъде отиваме.

Новите технологии и политики позволяват на служителите да работят откъдето пожелаят, което означава, че начинът, по който изглежда офисът, придобива все по-голямо значение. Работните пространства все повече се превръщат в актив за привличане, запазване и мотивиране на служителите. Също както и културата на организацията, създадена по начин, който да пасва на цялостната мисия и визия на бизнеса.

Сигурно се питате: „Как да проектирам офиса си, за да пасне на работните навици на бъдещето?“ Всъщност, както и в повечето случаи, за да разберем бъдещето трябва първо да обърнем поглед назад и да проследим как са се развили офисните пространства през годините.

Ще проследим различни събития и културни развития, които са оформяли вида на работното място и как то ще се развие в бъдеще.

Тейлъризъм (1900-те)

Американският инженер Фредерик Тейлър е известен като един от първите хора, които са проектирали офисно пространство. Вдъхновен от Индустриалната революция, дизайнът на Тейлър от началото на 20-ти в. е подобен на фабрика. Хората работели в изцяло отворени пространства, докато техните ръководители ги наблюдавали от личните си офиси.

Опростеният офис (1930-те)

След срива на борсите на Wall Street през 1929 г., големите компании започнали да се интересуват от две основни неща: да проектират офиси, които да изразяват техния корпоративен имидж и да постигнат по-големи икономии в работния процес. Въпреки че не се отдалечил кой знае колко от структурите на тейлъризма, запазвайки строгата йерархия, този опростен дизайн на офисите предразполагал към повече взаимодействие между работниците. Дизайнът също така създал по-модерна, богата и топла атмосфера за работниците чрез светли, опростени материали, които да компенсират липсата на взаимодействие с външния свят.

Бюроландшафт/Bürolandschaft (1950-те)

Bürolandschaft може да се преведе от немски като „офисен пейзаж“. В основата си той се състои от свободни и отворени мебели, които са разпръснати из голямо, просторно и неструктурирано пространство с различна обстановка. Използвали се разделители и растения, за да се създадат отделни обособени зони и някакво ниво на уединение. Работниците в отдели като ИТ или медии, се групират по-свободно в пространство, където те могат лесно и често да взаимодействат един с друг, докато по-бюрократичните, корпоративни мениджърски позиции се позиционират в по-групирани, подразделени зони.

Кюбикъл фермите (1980-те)

Поради супер-икономичната нагласа на ума и културата, базирана на бързи обороти, се достига до нарастване в средния мениджмънт. Тези средни мениджъри били твърде важни, за да разполагат просто с бюро в отворен офис, но не били толкова старши за „ъглов офис“. Нарастването в средния мениджмънт довело до появата на кюбикълите. Въпреки че продуктивността леко се увеличила, чувството за общност и социализация на работното място изчезнало. Днес много хора смятат кюбикълите за едно от най-лошите офис решения, които някога са се появявали.

Виртуалният офис (2000-те)

Навлизането на интернет бе не просто революция от гледна точна на повишаването на свързаността, но също така имаше разтърсващо въздействие върху вида на офисните пространства. Благодарение на мобилните устройства, лаптопите и интернет, служителите започнаха да извършват работните си задължения откъдето им харесва. Много компании започнаха да въвеждат концепцията за „hot-desking”, която означава, че служителите вече нямат определено бюро, а вместо това могат да работят от различни места в различно време.

Офиси, базирани на преживявания (бъдещето)

В бъдеще се предвижда офисът да се трансформира към такъв, базиран на преживявания. Тъй като възможността на хората да работят откъдето пожелаят само ще се увеличава, организациите трябва да помислят да създадат офиси, които служителите ще искат да посещават. Следователно, бъдещото работно място трябва да носи на служителите добавена стойност под формата на преживяване, което не могат да получат, ако работят дистанционно. Това води до проектирането на пространство, което позволява на работниците да се социализират, разговарят, развиват и наслаждават на екстри като прясно приготвено кафе, плодове и др. Най-добрите работодатели в бъдеще ще бъдат тези, които създадат отлична работна култура и офис преживяване, което е центрирано около хората, работещи там. Нищо повече – нищо по-малко.

Споделете публикацията: